поизгубил си

Речник на българския език

1. поизгубил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

поизгубил си е производна форма на поизгубя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. поизгубил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

поизгубил си е производна форма на поизгубя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).