поизгризвал си

Речник на българския език

1. поизгризвал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

поизгризвал си е производна форма на поизгризвам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. поизгризвал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

поизгризвал си е производна форма на поизгризвам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. поизгризвал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

поизгризвал си е производна форма на поизгризвам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).