поизгризвал е

Речник на българския език

1. поизгризвал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизгризвал е е производна форма на поизгризвам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поизгризвал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизгризвал е е производна форма на поизгризвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. поизгризвал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизгризвал е е производна форма на поизгризвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).