поизгризвало си

Речник на българския език

1. поизгризвало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

поизгризвало си е производна форма на поизгризвам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. поизгризвало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

поизгризвало си е производна форма на поизгризвам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. поизгризвало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

поизгризвало си е производна форма на поизгризвам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).