поизгризвало

Речник на българския език

1. поизгризвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поизгризвало е производна форма на поизгризвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поизгризвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поизгризвало е производна форма на поизгризвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. поизгризвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

поизгризвало е производна форма на поизгризвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. поизгризвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

поизгризвало е производна форма на поизгризвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).