поизгоряло

Речник на българския език

1. поизгоряло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поизгоряло е производна форма на поизгоря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поизгоряло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

поизгоряло е производна форма на поизгоря (мин. деят. несв. прич. ср. р.).