поизгорял

Речник на българския език

1. поизгорял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизгорял е производна форма на поизгоря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поизгорял — мин. деят. несв. прич. м. р.

поизгорял е производна форма на поизгоря (мин. деят. несв. прич. м. р.).