поизгорил е

Речник на българския език

1. поизгорил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизгорил е е производна форма на поизгоря (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поизгорил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизгорил е е производна форма на поизгоря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).