поизгорили

Речник на българския език

1. поизгорили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

поизгорили е производна форма на поизгоря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. поизгорили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

поизгорили е производна форма на поизгоря (мин. деят. св. прич. мн. ч.).