поизгорил

Речник на българския език

1. поизгорил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизгорил е производна форма на поизгоря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поизгорил — мин. деят. св. прич. м. р.

поизгорил е производна форма на поизгоря (мин. деят. св. прич. м. р.).