поизгорил
1.
поизгорил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
поизгорил
е производна форма
на поизгоря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
поизгорил —
мин. деят. св. прич. м. р.
поизгорил
е производна форма
на поизгоря (мин. деят. св. прич. м. р.).