поизгнил съм

Речник на българския език

1. поизгнил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

поизгнил съм е производна форма на поизгния (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. поизгнил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

поизгнил съм е производна форма на поизгния (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).