поизгнил си

Речник на българския език

1. поизгнил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

поизгнил си е производна форма на поизгния (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. поизгнил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

поизгнил си е производна форма на поизгния (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).