поизгниели

Речник на българския език

1. поизгниели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

поизгниели е производна форма на поизгния (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. поизгниели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

поизгниели е производна форма на поизгния (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).