поизгниел

Речник на българския език

1. поизгниел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизгниел е производна форма на поизгния (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поизгниел — мин. деят. несв. прич. м. р.

поизгниел е производна форма на поизгния (мин. деят. несв. прич. м. р.).