поизгладил е

Речник на българския език

1. поизгладил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизгладил е е производна форма на поизгладя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поизгладил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизгладил е е производна форма на поизгладя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).