поизгладил

Речник на българския език

1. поизгладил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизгладил е производна форма на поизгладя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поизгладил — мин. деят. св. прич. м. р.

поизгладил е производна форма на поизгладя (мин. деят. св. прич. м. р.).