поизвъртял е

Речник на българския език

1. поизвъртял е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизвъртял е е производна форма на поизвъртя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поизвъртял е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизвъртял е е производна форма на поизвъртя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. поизвъртял е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизвъртял е е производна форма на поизвъртя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).