поизвъртяло си

Речник на българския език

1. поизвъртяло си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

поизвъртяло си е производна форма на поизвъртя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. поизвъртяло си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

поизвъртяло си е производна форма на поизвъртя (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. поизвъртяло си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

поизвъртяло си е производна форма на поизвъртя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).