поизвъртяло е

Речник на българския език

1. поизвъртяло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поизвъртяло е е производна форма на поизвъртя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поизвъртяло е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поизвъртяло е е производна форма на поизвъртя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. поизвъртяло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поизвъртяло е е производна форма на поизвъртя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).