поизвъртяла

Речник на българския език

1. поизвъртяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

поизвъртяла е производна форма на поизвъртя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. поизвъртяла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

поизвъртяла е производна форма на поизвъртя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. поизвъртяла — мин. деят. св. прич. ж. р.

поизвъртяла е производна форма на поизвъртя (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. поизвъртяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

поизвъртяла е производна форма на поизвъртя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).