поизвъртели

Речник на българския език

1. поизвъртели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

поизвъртели е производна форма на поизвъртя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. поизвъртели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

поизвъртели е производна форма на поизвъртя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. поизвъртели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

поизвъртели е производна форма на поизвъртя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. поизвъртели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

поизвъртели е производна форма на поизвъртя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).