поизвръщал е

Речник на българския език

1. поизвръщал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизвръщал е е производна форма на поизвръщам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поизвръщал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизвръщал е е производна форма на поизвръщам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. поизвръщал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизвръщал е е производна форма на поизвръщам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).