поизвръщало

Речник на българския език

1. поизвръщало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поизвръщало е производна форма на поизвръщам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поизвръщало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поизвръщало е производна форма на поизвръщам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. поизвръщало — мин. деят. св. прич. ср. р.

поизвръщало е производна форма на поизвръщам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. поизвръщало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

поизвръщало е производна форма на поизвръщам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).