поизветрели

Речник на българския език

1. поизветрели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

поизветрели е производна форма на поизветрея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. поизветрели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

поизветрели е производна форма на поизветрея (мин. деят. св. прич. мн. ч.).