поизбързал съм

Речник на българския език

1. поизбързал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

поизбързал съм е производна форма на поизбързам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. поизбързал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

поизбързал съм е производна форма на поизбързам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. поизбързал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

поизбързал съм е производна форма на поизбързам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).