поизбързал си

Речник на българския език

1. поизбързал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

поизбързал си е производна форма на поизбързам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. поизбързал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

поизбързал си е производна форма на поизбързам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. поизбързал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

поизбързал си е производна форма на поизбързам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).