поизбързал е

Речник на българския език

1. поизбързал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизбързал е е производна форма на поизбързам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поизбързал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизбързал е е производна форма на поизбързам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. поизбързал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизбързал е е производна форма на поизбързам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).