поизбързало си

Речник на българския език

1. поизбързало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

поизбързало си е производна форма на поизбързам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. поизбързало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

поизбързало си е производна форма на поизбързам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. поизбързало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

поизбързало си е производна форма на поизбързам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).