поизбързало е

Речник на българския език

1. поизбързало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поизбързало е е производна форма на поизбързам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поизбързало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поизбързало е е производна форма на поизбързам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. поизбързало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поизбързало е е производна форма на поизбързам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).