поизбистрил съм

Речник на българския език

1. поизбистрил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

поизбистрил съм е производна форма на поизбистря (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. поизбистрил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

поизбистрил съм е производна форма на поизбистря (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).