поизбистрил

Речник на българския език

1. поизбистрил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизбистрил е производна форма на поизбистря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поизбистрил — мин. деят. св. прич. м. р.

поизбистрил е производна форма на поизбистря (мин. деят. св. прич. м. р.).