поизбистрел

Речник на българския език

1. поизбистрел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизбистрел е производна форма на поизбистря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поизбистрел — мин. деят. несв. прич. м. р.

поизбистрел е производна форма на поизбистря (мин. деят. несв. прич. м. р.).