поизбелял си

Речник на българския език

1. поизбелял си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

поизбелял си е производна форма на поизбелея (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. поизбелял си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

поизбелял си е производна форма на поизбелея (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).