поизбелял е

Речник на българския език

1. поизбелял е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизбелял е е производна форма на поизбелея (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поизбелял е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизбелял е е производна форма на поизбелея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).