поизбеляла

Речник на българския език

1. поизбеляла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

поизбеляла е производна форма на поизбелея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. поизбеляла — мин. деят. св. прич. ж. р.

поизбеляла е производна форма на поизбелея (мин. деят. св. прич. ж. р.).