поизбелеело

Речник на българския език

1. поизбелеело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поизбелеело е производна форма на поизбелея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поизбелеело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

поизбелеело е производна форма на поизбелея (мин. деят. несв. прич. ср. р.).