поизбелеел

Речник на българския език

1. поизбелеел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизбелеел е производна форма на поизбелея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поизбелеел — мин. деят. несв. прич. м. р.

поизбелеел е производна форма на поизбелея (мин. деят. несв. прич. м. р.).