поигра

Речник на българския език

1. поигра — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

поигра е производна форма на поиграя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. поигра — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

поигра е производна форма на поиграя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).