позяпа

Речник на българския език

1. позяпа — сег. вр., 3 л., ед. ч.

позяпа е производна форма на позяпам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. позяпа — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

позяпа е производна форма на позяпам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. позяпа — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

позяпа е производна форма на позяпам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).