позоряло

Речник на българския език

1. позоряло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

позоряло е производна форма на позоря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. позоряло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

позоряло е производна форма на позоря (мин. деят. несв. прич. ср. р.).