позорило

Речник на българския език

1. позорило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

позорило е производна форма на позоря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. позорило — мин. деят. св. прич. ср. р.

позорило е производна форма на позоря (мин. деят. св. прич. ср. р.).