позорил

Речник на българския език

1. позорил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

позорил е производна форма на позоря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. позорил — мин. деят. св. прич. м. р.

позорил е производна форма на позоря (мин. деят. св. прич. м. р.).