позовяло

Речник на българския език

1. позовяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

позовяло е производна форма на позова (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. позовяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

позовяло е производна форма на позова (мин. деят. несв. прич. ср. р.).