познало

Речник на българския език

1. познало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

познало е производна форма на позная (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. познало — мин. деят. св. прич. ср. р.

познало е производна форма на позная (мин. деят. св. прич. ср. р.).