позлословил е

Речник на българския език

1. позлословил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

позлословил е е производна форма на позлословя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. позлословил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

позлословил е е производна форма на позлословя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).