позлословел

Речник на българския език

1. позлословел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

позлословел е производна форма на позлословя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. позлословел — мин. деят. несв. прич. м. р.

позлословел е производна форма на позлословя (мин. деят. несв. прич. м. р.).