позлорадствал

Речник на българския език

1. позлорадствал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

позлорадствал е производна форма на позлорадствам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. позлорадствал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

позлорадствал е производна форма на позлорадствам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. позлорадствал — мин. деят. св. прич. м. р.

позлорадствал е производна форма на позлорадствам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. позлорадствал — мин. деят. несв. прич. м. р.

позлорадствал е производна форма на позлорадствам (мин. деят. несв. прич. м. р.).