позволяло

Речник на българския език

1. позволяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

позволяло е производна форма на позволя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. позволяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

позволяло е производна форма на позволя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).