позволило е

Речник на българския език

1. позволило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

позволило е е производна форма на позволя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. позволило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

позволило е е производна форма на позволя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).