позволила

Речник на българския език

1. позволила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

позволила е производна форма на позволя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. позволила — мин. деят. св. прич. ж. р.

позволила е производна форма на позволя (мин. деят. св. прич. ж. р.).